|
|
Начало на Zazz.info | За Zazz.info | За реклама | Връзка с редактора |
Страници
Търсене
Избрани сайтове
|
История на автомобилаКакто всяка машина и автомобилът, този всепризнат символ както на нашия така и на миналия век, си има своя история. Няма да бъде нито пълна нито изчерпателна, ако разказът ни не започне от зората на човешката история. Защото идеята да се създаде самодвижещо се превозно средство е една от измежду първите мечти на човека. Още Омир в своята "Илияда" разказва за колесници без коне, които Хефест – богът на огъня и ковашкото изкуство – строял за останалите богове. Ако изоставим митологията, ще трябва д се върнем към още по древни времена, когато хората опитомили дивия кон и го впрегнали в първите влачила – прародителите на късните шейни. Някъде 4000 години преди Христа се появило на бял свят едно наистина гениално изобретение – колелото. То бързо превърнало влачилото в кола обаче двигателят останал не променен – мускулната сила на животните или (в най-лошия случай) на хората. А мечтата на самоходно превозно средство продължавала да живее и намирала своето материално въплъщение в първите самоходи. Роджър Бейкън (1214-1294)В предисторията на автомобила може да се намери и името на францисканския монах Роджър Бейкън (1214-1294), който е обявен от някой историци на техниката за изобретател на барута. В своя прословут труд с дългото латинско заглавие "Де секретис оперибус артис ет натуре ет де нулитате магии" (същият, в който е зашифрирана и рецептата за създаването на гърмяща смес от сяра, селитра и дървени въглища) се намират следните думи: "... Искам да изброя няколко от чудатите си изобретения които не съдържат никакво магьосничество... Човек може да построй коли, които ще се движат с невероятна скорост без помощта на всякакви животни... Това ще бъдат самоходи, който не ще се нуждаят от външно въздействие и ще имат вграден в себе си двигател, който ще ги движи с изработвана самостоятелна сила." За съжаление, освен няколко реда от проектите на Бейкън не е останало нищо друго. Кристиан Хюйгенс (1629-1695)холандски физик, астроном и математик Втора парна машина на ПепинЩе бележим само няколко имена: Томас Сейвъри, Томас Нюкоман, Джеймс Уат, Иван Паузунов – все хора, направили пътя за двигателя на първата промишлена революция, която така бързо и из основи промени живота на цялото човечество. И ще се отправим към Париж от 1769 г. Защото това е мястото и времето на едно знаменито събитие – първият макар и не особено сполучлив опит да бъде качена парната машина на колела. Героят му се нарича Никола-Жозеф Кюно и има чин Първия в света автомобил задвижван с параКапитан от артилерията. Той решил да направи самоходно транспортно средство, което да се използва като влекач за оръдията. За двигател използвал парна машина, макар и все още тромава триколка носела отпред грамаден меден котел под който пламтял огън. В средата на платформата се намирала пейката на която седели двамата водачи, а зад тях бил сандъка с въглища за ненаситната пещ. Управляемо било предното колело, което се завъртало заедно с котела и парната машина. Лесно можете да си представите какви колосални усилия били необходими за кормилния лост. За това никак не е чудно, че още при първия опит двамата водачи не успели да се справят с тежкия лост и колата катастрофирала в един зид. Не били по-обнадеждаващи и резултатите от изпитанията на втория, подобен модел. Военните били разочаровани. Конят останал щатното разписание на артилерийските разпределения, но изобретателите видели, че парата наистина може да бъде впрегната на работа в транспорта. Парната триколка на Кюно днес напълно заслужено заема своето място в парижкия "Музеи на изкуствата и занаятите" – тя е първото транспортно средство, задвижвано с помощта на топлинен двигател и реален предшественик на "ерата на парата", която скоро настъпва. |